In Praise of Tiny Triumphs
Пролетта идва, а с нея полу-досаден, полу-оживяващ мандат за пролетно разчистване – за почистване на пространства както физически, по този начин и психически. Тъй като непрекъснато диря аргументи да се отърва от остарели неща, остарели способи на мислене и съществуване, които са надминали своята полза, ме притегля пролетното разчистване като годишен обред.
Но защото непрекъснато изпитвам досадно възприятие на боязън във връзка с отговорности от всевъзможен размер, намирам концепцията за пролетно разчистване за прекомерно амбициозна и плашеща. В дните, когато рутинни отговорности като вървене до пощата или обособяване на прането се усещат като санкции, планът за вакуумно затваряне на пуловери в устойчиви на молци торби за предпазване наподобява неизпълним.
Приятел ми разказваше за подготовката за ликвидация на двора в квартала два пъти годишно, по какъв начин е почнала да разхвърля бъркотията в очакване на събитието. Почувствах комбинация от неспокойствие (отново е това време на годината!) и суматоха (това време на годината е и за следващ път чаках прекомерно дълго, с цел да се обадя на счетоводителя!). След това тя загатна какъв брой приключена се е почувствала, откакто е зашила копче на риза, с цел да я приготви за продажба.
Започнах да мисля за тези дребни неща, които отлагаме, дребните задания които не са безусловно сложни, само че без значение от повода – те не са част от нормалните ни процедури, не е нужно да ги изпълняваме, с цел да действаме – ние отлагаме свършването. Когато в действителност ги вършим, чувството за облекчение, което изпитваме, е съвсем трансцендентно.
това искра наслада ” минава ли през зимния ви дрешник. Кой знае на какво ще сте способни с увереността, насъбрана от отмятането на тези детайли. Може даже да си уговорите среща с данъчния счетоводител. (Или просто съберете документите си и ги хвърлете в директория — действайте постепенно, няма потребност да вършиме нищо бясно.) За повече < /h2> СЕДМИЦАТА В КУЛТУРАТА
Музика
От Desiree Ibekwe
